Текстилът, като елемент от съвременният интериор в България, а и в Австрия също, е неоснователно пренебрегван. Текстила от много далечни времена е бил едно от основните занимания на българката. Аз не съм заварила времето, когато бабите са тъкали сами плата за дрехите на стан, но от моето детство си спомням как всяка вечер старите жени в махалата, събирайки се на седянка, чепкаха вълната на домашните овце. След това носеха чувалите с вълна на дарак, а после пак на същите седянки предяха с хурки и вретена прежда. След това от нея правеха различни неща, най често терлици, дебели вълнени пуловери и жилетки, които ужасно боцкаха, но топлеха. Тъй като по магазините нямаше голям избор от неща които човек можеше да си купи, носехме вълнената прежда в Трудово-производителни кооперации и там по поръчка от нея, след багрене(или без) тъчаха килими, китеници, пътеки, черги и одеала за дома. Пак на същите седянки бабите обменяха модели за покривки и карета на една кука и ги плетяха. Всяка къща разполагаше с десетки модели, различни по големина карета, които се слагаха по маси, секции, скринове, върху телевизори и къде ли още не. Пак нашите баби, сдобили се по незнаен път с някоя по качествена прежда, плетяха за цялото семейство летни и зимни блузи, пуловери и жилетки със сложни плетки и шарки. Баба ми беше много добра в плетенето и често някоя възрастна жена ме спираше на улицата за да погледне по отблизо плетката или шарката на дрехата която нося. И отново тези мили възрастни дами бродираха за вкъщи различни покривки за маса или ковьори за стена. Гледайки в нета архивни снимки от 70-те и 80-те години правени в някой дом, неотменно на стената на заден план се вижда закачен избродиран ковьор. Бабите ми не са бродирали гоблени, но от бабата на съпруга ми има останали в къщи и такива текстилни творения. Мисля си че този непрестанен креативитет и огромна творческа трудоспособност стоят в основата на спокойствието което имаха и излъчваха тези жени. Факта, че живееха в домове в които сами всичко бяха изтъкали, изплели и ушили ги караше да живеят със съзнание за важност, успешност и достойнство. Сега приоритети са доста по различни, но като че ли тези нови условия не ни карат да сме по щастливи и доволни.
По време на следването си в София а и след това в Пловдив, многократно ми се е налагало да сменям различни жилища. Живяла съм в какви ли не сгради като тип и година на строителството. В повечето от случайте, обзавеждането в тях се състоеше от овехтелите и ненужни вече на хазяйте и тяхната рода мебели. Достатъчно беше обаче да закача едно перде на прозореца, да сложа една покривка на масата и да застеля едно одеало на леглото и жилището се превръщаше в дом. Добиваше своя уют и усещане за мое си място.
През 2003година си купих първото жилище. Малка гарсониера ново строителство. Парите бяха доста ограничени, затова успях да довърша цялостно банята и да монтирам настилка от ламиниран паркет в стаите. За мебели нямаше никакви средства. Проблема с обзавеждането се реши именно с използването на текстил. Вместо легла ползвахме постлани в няколко слоя одеала и килими, които от изпредена домашна вълна беше направила по поръчка в някаква трудово-производителна кооперация, по времето на социализма, баба ми. Купих метални стелажи на изключително ниска цена и монтирах пред тях завеси- така си направих гардероби. В кухнята сложих обикновен кухненски плот с цена 29лева за линеен метър, под него от остатъците ламиниран паркет направих рафтове за кухненската посуда, а вместо вратички имаше перде. Жилището стана красиво. Една моя леля казва, че всяка гънка и драперия правят дома по уютен. Много е права.
Текстилът които използвах за завесите беше памучен поплин от магазин за платове втора употреба. Струваше около 10лева и беше приблизително десет линейни метра, широчината му беше 140-150см. Количеството беше толкова много, че през годините от него ших какво ли не. През 2016година когато се преместихме в Австрия от последното останало парче направих покривка за масата в новата ни квартира. Достатъчно е със съпруга ми да погледнем малко парче от този тревно зелен памучен поплин с нарисувани на него бели дамски слънчеви шапки с розови и червени панделки по тях, за да почнем да си спомняме всякакви семейни случки от миналото.
През последните години непрестанно ме тегли назад във времето и ми се иска да съм по активен творец на интериора в дома ни, в смисъла които бяха нашите баби. Заниманията с пачуърк бяха само първата крачка в тази посока. Следваща бе да започна сама да правя дизайни на текстила които използвам в къщи. През изминалите няколко месеца отделих доста време да прегледам професионалните биографии на най-известните текстилни дизайнери. Преминах курс за работа с Адобе илюстратор и прочетох доста статии за цветовите комбинации в интериора и в частност при текстила. В резултат на това създадох първите си три дизайна.
На снимката по долу не е поредният ми пачуърк проект, а 42броя мостри с размер 15/15см на дизайните които направих, изпълнени в различни цветови варианти.
Лично на мен много ми харесва по изчистеният, геометричен, логично конструиран, без излишна орнаментика дизайн. Затова моите десени изглеждат така. Стремила съм се да могат да се ползват без да се натрапват и "натежават" в помещението. Трите да могат безпроблемно да се комбинират при направата на: завеси, покривки за хранене, салфетки за хранене, спално бельо, шалтета за легло и декоративни възглавнички. При цветовите комбинации търсих възможност да са съчетаеми една с друга, като изполвах тонове които на мен ми допадат.
По долу показвам детайлно всяко едно цветово решение.
Накрая две цветови решения които са самостоятелни.
Трите дизайна с всичките им цветови варианти са качени в магазина ми в Spoonflower
https://www.spoonflower.com/profiles/korektbg_1Това е онлайн магазин от които могат да се поръчват както платове(памук, лен, полиестер и др.), така и спално бельо, възглавници, завеси, покривки и тапети с избран от клиента дизайн.
Тъй като мострите са с много малък размер от тях не може да се получи пълна представа как в действително изглежда десена. В магазина на Spoonflower може да се види в реален мащаб как би изглеждал той в различните варианти на изпълнение.
