Седмица №18-25/2018година

Наближава краят на учебната година, затова започнах с подготовката, на станалите вече традиция картички послучай завършването. Предстои ни в началото на юли едно много емоционално сбогуване със старите училищни сгради и радостно  преместване в новопостроената обща за началното и основно училище постройка. Австрийците казват при подобни случай: "Едното ми око се смее, а другото плаче". Защото в тези сгради са учили повече от век  тукашните деца и за местните, преместването е свързано с края на цяла една училищна епоха. Поради тази причина картичките са малко по разточителни.

Накрая публикувам две снимки от посленият ни излет състоял се преди седмица в Австрийският Тирол.

Седмица №15-17/2018година

Фоновият печат на SSS е един от най-любимите ми. Още не мога да му се нарадвам.  Може да се използва за всякакви поводи и във всякакви цветови комбинации. На мен най много ми харесва когато придава "горско" излъчване на картичката.
През годините имам събрани  много малки отпадъчни парчета от патчуърк платове на мои любими брандове, най-вече Тилда и Joel Dewberry. Към тях се добавят и американски платове купувани на скрап пакети- най вече за да шия от тях пазарски чанти за вкъщи или за подарък. Наскоро седнах и с част от тях уших калъфки за възглавниците на дивана в моята работна стая, възглавници за табуретките на терасата(за откриването на новият летен сезон), както и предпазен калъф за шевната ми машина. Според мен се получиха много жизнерадостни комбинации. Винаги съм харесвала работната си стая, но сега ми стана още по любима. Част от тях включвам в днешната публикация.

   

Седмица №9-14/2018година

Най-после слънцето се показа и навсякъде стана зелено. Не ми харесва да снимам проектите си когато няма хубава светлина, затова изчаках толкова с тази публикация. Малко се отклоних от основното ми хоби - правенето на картичките и се отдадох на друго, също толкова креативно, а именно патчуърк. Сътворих за двамата ми сина завивки за леглата, както и множество дребни   калъфки за възглавници. В тази публикация показвам двете шалтета, а останалите неща в някоя следваща публикация. За тях използвах готови комплекти с платове, т.е. цветовото съчетание не е моя заслуга а на дизайнерите на текстил за патчуърк, моя е само геометричната конфигурация на одеалата. Тъй като големият ми син е в "тийн" възрастта, т.е. нищо и никога не му харесва, за неговото шалте избрах да бъде в максимално неутрални цветове и без ярки акценти, изработено от органичен памук на Cloud 9. За мълкият юнак използвах същата марка платове, но в значително по цветна комбинация.

 

 Не мога да се откажа и от правенето на картички. Продължавам да следя с интерес, това което публикуват моите любимки в блоговете си. Купувам си и материали, но не успявам да се мобилизирам да правя картички толкова често, колкото би ми се искало. Последните направих с акварелни маркери на ZIG. Получиха се малко "крещящо" цветни, но са в унисон с моето увлечение напоследък по Gudrun Sjoden.

Седмица №1-8/2018година

Последните десет дни от изминалата вече 2017година бяха посветени на семейството и почивката, затова не успях да публикувам последната серия коледни картички които направих за съседите в кооперацията.

В началото на тази година моя приятелка ме помоли да направя картичка за рожденният ден на нейният баща.

 

Седмица №47/2017година

Тук в Австрия, като навсякъде по света има и хубави и лоши неща. Ще ми се да обърна внимание на едно от хубавите - а именно възпитанието на децата в дух на колективизъм, и изграждането им в училище като отборни играчи. Той (духът) никак не съвпада с този, на които ни възпитаваха още от детската градина по време на социализма. В началните класове много често вместо учебни дни се организират пешеходни излети до съседен град, пързаляне със шейни, кънки и ски, ходене на  басейн,  пижамено парти в училище, прекарване на  една седмица някъде на хижа, екскурзия до голям град, или пътуване за няколко дни с колелета из областта. Към тези извънкласни дейности се добавят и груповите проекти по отделните предмети, които децата в училище правят задължително.
Вече втора учебна година най-големият проблем на единият ми син не е езикът и несправянето с учебният материал, а неумението да работи в екип.
Първата година от пребиваването ни в Австрия мина под знака на страха. Страхът че децата не знаят немски и поради това не биха се справили в по-сложна и необичайна ситуация. Това беше   причината да не  участват в  извънкласните мероприятия, ако имаше опция за неприсъствие. Малкият ми син пропусна първото пижамено парти в училище, тази година отиде, и остана много доволен и щастлив от него.
Като благодарност към госпожите им направих два броя специални картички.

Седмица №44-46/2017 година

Харесвам  дигиталните печати на Мо Мanning- те имат огромен набор от изображения, за всякакви поводи, евтини са, не заемат място (освен във паметта на компютъра), не се налага да се почистват след ползване и могат да бъдат разпечатанани във всякакъв размер. Дълго време беше голям проблем да правя проекти с тях, тъй като качествената плътна хартия за алкохолни маркери, която ползвам с обикновените силиконови и гумени печати, не може да "мине" през моя принтер. Няколко пъти си бях купувала в България картон за Копик маркери, за когото търговците твърдяха че е на Neenah, но печати върху този картон, така и не успях да оцветя. Наскоро си купих от магазина на Crafters Companion картон за алкохолни маркери, които освен че е с плътност около 200гр/м2, т.е може  да мине през принтера, е и с повърхност върху която перфектно се "блендват" маркерите.
Следващата картичка е направена с него

Като човек работещ в областта на строителството, винаги много се радвам, когато някой се сдобие с тъй дълго мечтаният от  него собствен дом. Следващата картичка е за такъв повод.

Седмица №40-43/2017 година

Напоследък наруших ритъма си за правене на картички. Голям проблем е след  по-дълго прекъсване да започна отново. Имам записани в папка любими картички, от нета. Когато не успявам да намеря вдъхновение, правя някаква картичка подобна на тях, за да се настроя на творческа вълна, след това нещата потръгват. Този път вдъхновител ми беше Wanda Guess http://www.ablogcalledwanda.com/a-blog-called-wanda/ и тази нейна картичка, в дясно е моята.