Есен

Заради изборите, понеделникът беше неучебен ден. Как да затвориш цял ден в апартамент две деца- когато навън напича така приятно, всичко е окъпано в злато и бакър, и нямаш спешни  задачи за вършене. Не искахме  да пропилеем този шанс за  излизане извън града, затова стегнахме раниците и тръгнахме.
Продължителността на деня вече е малка, затова и маршрута които избрахме беше не много дълъг и близко до града. Обичам Родопите през есента, любимо място на всички пловдивчани е хижа"Здравец", но нашата цел беше малко по далечна а именно хижа"Чернатица"-бивша "Комсомолска".
През далечната 1985година бях на екскурзионно летуване в "Родопите" и две хижи от маршрута ми направиха силно впечатление-"Комсомолска" и "Родопски партизани". За разлика от останалите, те бяха нови сгради с по "разчупено" разпределение, спалните помещения не бяха за 20души, а за 4,6 или най-много 8души, а в барчетата към тях продаваха течен шоколад в тубички и кондензирано мляко в бурканчета- чудо невиждано за социалистическият недоимък.
Оказа се че хубавото време са се възползвали и  други. Пристигайки на хижа "Здравец" заварихме три автобуса с ученици, които провеждаха спортен празник на поляните- адмирации за ръководството на тяхното училище,
изкарало децата на въздух и далеч от компютрите и телевизорите.
Пътят от хижа "Здравец" до хижа "Чернатица" е с малка денивелация -около 100-150метра и с нормално ходене се извървява за не повече от час. Изключително подходящ маршрут за "кашкавал" туристи и семейства с малки деца, на които крачетата бързо се изморяват. За нас това ходене определено е недостатъчно, затова на връщане заобиколихме през хижа "Студенец"- и така увеличихме ходенето с още 2часа и половина.

Не зная кой преди няколко години е направил до хижа "Чернатица" импровизиран приключенски парк, но заслужава похвала- справил се е многодобре. В парка има две люлки тип"Везна" с много дълги рамене, на които в най-високата точка се издигаш близо 3метра над земята, има дълга греда за "Баланс" която се намира на близо 1,8метра над земята, има стълбички и оформено за катерене високо дърво, има висяща люлка тип "Маймунка"- състояща се от въже и дървена пръчка. Всичко е направено от иглолистни трупи и много естествено се вписва в екстериора. Всеки път седим поне половин час на този приключенски парк, децата си тръгват от там с голямо нежелание и  много  уговорки.

Нагледахме се на невероятни красоти по време на разходката.